Постинг
01.02.2015 00:54 -
Трифонци
"" Трифонци"" е един от големите/ тройните/ празници в българския обреден календар. Част е от слънчевия цикъл и винаги е на 1, 2 и 3 февруари. "" Трифонци"" са три дни на радост и веселие - на песни и хора, и на много наздравици. Три празника в едно празнува и българската православна църква: На първи февруари се почита Свети Трифон/Трифоновден/ . На втори февруари се отбелязва 40-ят ден от Рождество Христово - денят, в който бебето Исус е занесено в храма/ Сретение Господне/ . На трети февруари празникът продължава напомняйки за свидетелството на пророците Симеон и Анна, които единствени в храма разпознават Богородица с Младенеца/ Симеоновден/ .
Още от библейските времена, 40-ят ден от раждането на всяко бебе е празник, който отбелязва момента на приемане на детето в общността. Така е и днес- новородените българчета биват занасяни в храма на 40 ден от раждането им и със специален ритуал приемани в света/ в лоното на църквата/ .Традицията е жива, съхранена от познанието стаено в нея. През 40-те дни след раждането нововъплътената душа е между двата свята. В този преходен период бебето и майката трябва да бъдат обгрижвани и пазени с особено внимание. Те могат да излизат от дома си само докато слънцето свети.
Силата на слънцето расте с всеки нов ден следващ зимното слънцестоене и на "" Трифонци"" денят вече е с час по-дълъг. Слънцето вече се издига в небето толкова нависоко, че може да види задаващата се пролет. Време е стопаните да запретнат ръкави. На "" Трифонци"" се зарязват лозите и щедро се лее вино. На "" Трифонци"" се захранват пчелите и се изработват свещи от пчелен восък, които се носят в църквата за дар и освещаване. На "" Трифонци"" се месят обредни пити от жените, които искат да станат майки, и които ги раздават на роднини и съседи за благословия. Благопожелания приемат и именяците. Да им пожелаем да са живи и здрави дълги, дълги години - много пъти по 40.
Още от библейските времена, 40-ят ден от раждането на всяко бебе е празник, който отбелязва момента на приемане на детето в общността. Така е и днес- новородените българчета биват занасяни в храма на 40 ден от раждането им и със специален ритуал приемани в света/ в лоното на църквата/ .Традицията е жива, съхранена от познанието стаено в нея. През 40-те дни след раждането нововъплътената душа е между двата свята. В този преходен период бебето и майката трябва да бъдат обгрижвани и пазени с особено внимание. Те могат да излизат от дома си само докато слънцето свети.
Силата на слънцето расте с всеки нов ден следващ зимното слънцестоене и на "" Трифонци"" денят вече е с час по-дълъг. Слънцето вече се издига в небето толкова нависоко, че може да види задаващата се пролет. Време е стопаните да запретнат ръкави. На "" Трифонци"" се зарязват лозите и щедро се лее вино. На "" Трифонци"" се захранват пчелите и се изработват свещи от пчелен восък, които се носят в църквата за дар и освещаване. На "" Трифонци"" се месят обредни пити от жените, които искат да станат майки, и които ги раздават на роднини и съседи за благословия. Благопожелания приемат и именяците. Да им пожелаем да са живи и здрави дълги, дълги години - много пъти по 40.
Тагове:
Невестинският дар
Из книгата „Източни мъдрости“ - памет, п...
Из книгата „Източни мъдрости“ - памет, п...
Из книгата „Източни мъдрости“ - памет, п...
Из книгата „Източни мъдрости“ - памет, п...
Няма коментари
