Постинг
05.12.2016 16:33 -
Снежна доброта
Автор: originalna
Категория: Други
Прочетен: 788 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2016 16:37
Прочетен: 788 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 05.12.2016 16:37
Заваля първият сняг. Красиво е! Снежинките прелитат покрай прозореца. Загасям осветлението за да мога да виждам падащия сняг. Вълшебно безвремие! Мислите ми ме връщат в детството - сещам се за традициите свързани с първия сняг.
" Честит Първи сняг! " - си честитят хората, развълнувани от бялата красота. Честит Имен ден! " пък чуват всички " снежни " момичета - в деня на първия сняг имен ден имат Снежанка, Снежна, Снежка...
Първият сняг е и първото замеряне със снежни топки, и първият снежен човек с морков вместо нос. Всяка сутрин поглеждаме дали носът е на мястото си и се радваме ако не е - някое зайче го е изяло през нощта. Веднага слагаме нов. А метлата си снежния човек получава след като заметем пред къщи - от едните съседи до другите. Кой ли ще е най-бърз? Добра загрявка се получава. И весела. Зачервени и задъхани се прибираме и сядаме до печката. А докато разказваме за снежните си преживелици със съседските деца, ядем топли пуканки. Цялата къща мирише на пуканки. Толкова са много! Заедно с мама, или баба, започваме да ги нанизваме на бял конец - стават дълги, дълги гирлянди. С тях ще накичим оснежените дървета в двора. Ще закачим и орехчета и фъстъчета, завързани на вълнен конец, както и мънички ябълки. Как ще им се зарадват босоногите врабци! Събират се и вдигат такава врява, че ги чуваме дори през затворените прозорци. Разбира се, идват и други ценители на нашата украса - и хвъркати , и опашати. С удоволствие ще украсим пак. Знаем, че когато земята е покрита със сняг, птиците и животните трудно си намират храна.
Колко мъдрост има в тези наши дълговечни традиции. И колко доброта.
" Честит Първи сняг! " - си честитят хората, развълнувани от бялата красота. Честит Имен ден! " пък чуват всички " снежни " момичета - в деня на първия сняг имен ден имат Снежанка, Снежна, Снежка...
Първият сняг е и първото замеряне със снежни топки, и първият снежен човек с морков вместо нос. Всяка сутрин поглеждаме дали носът е на мястото си и се радваме ако не е - някое зайче го е изяло през нощта. Веднага слагаме нов. А метлата си снежния човек получава след като заметем пред къщи - от едните съседи до другите. Кой ли ще е най-бърз? Добра загрявка се получава. И весела. Зачервени и задъхани се прибираме и сядаме до печката. А докато разказваме за снежните си преживелици със съседските деца, ядем топли пуканки. Цялата къща мирише на пуканки. Толкова са много! Заедно с мама, или баба, започваме да ги нанизваме на бял конец - стават дълги, дълги гирлянди. С тях ще накичим оснежените дървета в двора. Ще закачим и орехчета и фъстъчета, завързани на вълнен конец, както и мънички ябълки. Как ще им се зарадват босоногите врабци! Събират се и вдигат такава врява, че ги чуваме дори през затворените прозорци. Разбира се, идват и други ценители на нашата украса - и хвъркати , и опашати. С удоволствие ще украсим пак. Знаем, че когато земята е покрита със сняг, птиците и животните трудно си намират храна.
Колко мъдрост има в тези наши дълговечни традиции. И колко доброта.